Има ли империята граници, когато е съградена не от територии, а от памет, бронз и дух?“
Д-р Николай Шекеров– Калоники има зад гърба си той има четвърт век творчески търсения, докторска степен по изкуствознание, солидна класическа специализация и десетки изложби. На 3 декември той ни кани на своята 9-а самостоятелна експозиция, озаглавена „ИМПЕРИЯ“. Проектът събира над 15 скулптурни произведения, живопис и графика в зала „Европа“ на Новотел София. В центъра на това мащабно пространство застава внушителната фигура на Цар Симеон Велики, заобиколен
-Заглавието „ИМПЕРИЯ“ носи голяма тежест и монументалност. Какво означава тази дума през твоя авторски поглед – политическа власт, културно наследство или лична творческа територия?
– Може би по малко и от всичко, защото всъщност това е един шамар към хората, които нямат достатъчно памет. И хора, които са забравили, че народите създават, имайки своята история, създават определени личности, определени владетели, всяка личност със своите действия създава определен ореол около себе си и после, дори и след смъртта си, хората продължават да ги свързват с определени модели, които тази личност са съградили. По този начин, мисля, че ако другите народи имаха владетел като Симеон Велики, това щеше да бъде най-обсъжданата фигура въобще в тяхната история, а при нас той е забравен и се изтъкват разни негативи. Но песимизмът на българина не е толкова силен, че просто го обяснявам и затова реших да погледна нещата от правилната перспектива. Това е посланието на ”Империя”. Има много империи, които се създават – почти всяка държава може би е минала през някакъв период на “имперски” период, но малко са създали цивилизации, а ние сме създали цивилизация и това трябва да се знае и да се набляга всеки ден на съвременния българин.
-В прессъобщението споделяш, че „ИМПЕРИЯ“ преосмисля историческия контекст през очите на съвременника. Къде според теб е пресечната точка между миналото и днешния ден?
-Миналото е минало, за да можем да се учим от него или да си вземем поука за нещата, които са се случили. Ако погледнем например един Александър Велики, който създава също своята империя, само че тя съществува 10 години и после се разпада на четири и постепенно, създадените след него империи, изчезват тези, бавно и полека са погълнати от други. В културно отношение също е дал много, но в никакъв случай не може да се сравнява с това, което е дал цар Симеон, защото той е една връхна точка на 200 години български дълг зад себе си в лицето на неговите предци.
Най-важното, за което трябва да се замислим, е, че всеки от тях не гради сам за себе си, а гради част от цялото и когато създава нещо, го създава с идеята, че следващият ще дойде и ще надгради. И това се вижда много добре в това Първа българска империя, както правилно се казва, и както чуждестранните автори описват нашето Първо българско царство. Това е разликата с повечето империи – че има създадени цивилизации и цяла Русия, най-малко 300 милиона в момента пишат на българската азбука – кирилица.
-Защо избра да представиш тази мащабна експозиция в Новотел София (зала „Европа“)? Как специфичното модерно пространство комуникира с духа на класическата скулптура?
Най-важното е, че аз винаги съм се възприемал като абсолютно съвременен автор и никога като типично класически. И най-малкото аз живея в това съвремие, виждам нещата през мой поглед, това, че използвам методите, които използва класическата школа, това е, защото искам да го стигна по-разбираемо до хората. Просто така го усещам. Оттам нататък винаги съм предпочитал да работя с хотели, защото първо обстановката е в пъти по-хубава и по-луксозна, второ галериите не предлагат достатъчно добри условия в България – казвам го абсолютно ясно и целенасочено, и трябва да си вземат бележка. Не съм доволен точно от 90% от галериите, аз съм работил с много от тях. В хотел винаги съм приет по съвсем различен начин и те предлагат в пъти повече.
-Централен акцент в изложбата е монументалната фигура на Цар Симеон Велики. Какъв подход използва при изграждането на този образ, за да избягаш от клишетата и да придадеш съвременно звучене на една от най-големите ни исторически личности?
-На първо място, повечето изложби, изобщо скулптури, които съм виждал на цар Симеон, повечето са ужасни. Обикновено той е изобразен по изключително скучен начин и с усечено държи или скиптър или една книга в ръката, пък на другата ръка държи един голям кръст примерно и нещо, което е изключително скучно. Смятам, че повечето паметници в България не представляват истината, имат нужда да бъдат много по-изискани, красиви, за да могат да впечатлят и по-моите хора, за да могат те да се асоциират с тия. Цар Симеон, който аз изобразявам, е Симеон, който е победител, който побеждава при Ахелой, който създава културата, затова е стъпил върху две книги. Едната книга символизира българското, а другата книга символизира това, което е разпространено извън България като култура след него. И задоволително исках да го изобразя като войн, защото на него се пада една от най-горчивите чаши да се изправи в много сложна политическа установка и да направи немислимото – да победи най-голямата империя. И то по абсолютен и категоричен начин. Затова го направих по този начин. Никъде Симеон всъщност не съм го видял като Симеон войн, а повечето пъти го виждам по изключително скучен начин. А моят не скучен…
-В изложбата съпоставяш митологични и исторически образи със съвременни личности с принос днес. Какво обединява тези фигури от толкова различни епохи в една обща „галерия“?
Смятам, че поривите, които създават и карат хората да правят нещо, те са едни и същи винаги, независимо дали ще са към стремеж към власт или към нещо по-достойно от властта сама по себе си – желанието за победа, желанието да създадеш нещо и да надскочиш себе си, и да надскочиш това, че си смъртен, да оставиш нещо след себе си. И мисля, че това са основните от времето на, може би от времето на Адам, винаги хората са се движили от тези основни мотиви. И затова си позволявам да противопоставя и други хора, които са доста противоречиви като Хитлер и Сталин, защото те също са създали своите империи, но просто задавам въпроса спрямо това, което ние сме дали в този период кой къде се намира. Провокирам зрителя.
-Освен пластики, изложбата включва графика и живопис. Как трите форми на изкуството си взаимодействат в залата и допълват ли се една друга?
Смятам, че едно от най-големите вдъхновения винаги са били женените за един автор, така че не може без женски фигури, които над своето място… докосват се. Изцяло те произлизат една от друга и обхващат един творчески период около две години, в който аз като автор се потопих и няма как да ги изолирам, да ги оставя за друг проект или други изложби.
-Работата по такъв мащабен проект изисква време и натрупване. Колко години отне подготовката на „ИМПЕРИЯ“ и коя бе най-голямата предизвикателност по време на реализацията?
Повече от две години, за да може да узрее като… вдъхновението да се превърне в послание, за да мога да го пречупя и да го избистря напълно. Общо взето исках да бъде изложба, на която, ако някой каже, че не се гордее, че е българин, да му каже “ей там е вратата, излез си…”
-Това е твоята 9-а самостоятелна изложба. С какво усещане искаш да си тръгне посетителят, след като премине през пространството на „ИМПЕРИЯ“?
-Искам да излезе като природен, като току-що “изкъпан” и с не само с много по-високо настроение, ами и с още по-голямо самочувствие.